Проект Берон

1. Актуалност и значимост на научната проблематика

Приносът на рода Берон за развитието на българската наука, просвета и култура и интегрирането им в световната без преувеличение е уникален. Това е единственият засега български род, който е дал на родината си и на света  трима академици, както и много други интелектуалци -  лекари, просветители, общественици, дарители, политици.

През 2016 г. се навършиха 145 години от смъртта на родоначалника на тази забележителна фамилия, един от последните енциклопедисти в Европа  - д-р Петър Берон. Роден в Котел, той е  живял и работил в Париж, Берлин, Мюнхен, Хайделберг, Лондон, Виена, Прага, Атина, Букурещ, Брашов, Крайова; слушал е лекции на Шелинг и Конт; представял е свои разработки пред Британската и Френската Академии. Написал е над 10 000 страници на пет езика (а е ползвал девет), във всички основни научни области: философия, физика, химия, астрономия, медицина, педагогика, история, география, геология...  Част от тези над 25 обемни научни труда, написани и издадени на чужди езици, все още не са преведени и публикувани на български език. Заможен човек и успешен предприемач, всички свои финансови средства д-р Петър Берон насочва за българската просвета – подкрепа на училища, закупуване на книги и помагала, стипендии за талантливи български студенти (например, художникът Николай Павлович). По своя мащаб, продуктивност и начин на мислене д-р Петър Берон може с право да се постави в една редица със световни енциклопедисти и просветители, като Ян Амос Коменски, Френсис Бейкън, Джон Лок, Дени Дидро, Бенджамин Франклин, Михаил Ломоносов. Ще цитираме тук проф. д.ф.н. Румяна Дамянова: „В историята на Българското възраждане д-р Петър Берон е една от най-необичайните фигури. Неговото име многократно е съпътствано от определението първи - Борис Йоцов го нарича “първият европеец в българската литература”; още приживе Берон е определян като “първият български учен”; неговият “Рибен буквар” е първият български учебник за модерно образование; Берон пръв дава идеи за образование на “женский пол”; определян е като “първият български енциклопедист”; един от “първите меценати”, който пръв замисля институционалните форми на едно перспективно модерно образование и т.н. Същевременно, вярна в своята парадоксалност е и мисълта, отново изказана от Борис Йоцов: ”д-р Петър Берон не дава възможност на своите съвременници да бъде достатъчно оценен””. (Р.Дамянова, „Д-р Петър Берон – европеецът”, LiterNet, 2005)

Сред продължителите на Бероновия род най-известните и интересни в научно отношение фигури са: Васил Хаджистоянов Берон - енциклопедист, съставител на първия учебник по естествена история, учебник по логика, немска и френска граматика, директор на Болградската гимназия; проф. Богомил Василев Берон - един от основателите на Медицинска академия и Клиниката за кожно-венерически болести, председател на Европейския конгрес на дерматолозите. Освен тях обаче, към този род принадлежат още много други личности със значим принос в българската наука и култура: Стефан Русков Берон  - съратник на д-р Петър Берон, просветител и дарител, един от основателите на Българското книжовно дружество, днешна БАН, публицист и преводач, проф. д-р. Петър Константинов Стоянов - виден писател, лекар и общественик, основател и председател на сдружение "Мати Болгария"; проф. Петър Кирилов Берон - зоолог, спелеолог, общественик, народен представител.. Фамилиите Кисимови, Хаджистоянови, Хаджидимиеви, Кутинчеви, Шипкови, дали на България забележителни лекари, инженери, хора на изкуството, банкери и предприемачи, са също клони от дървото на Бероновия род.

Нашето мнение по отношение на актуалността на така очертаната научна проблематика е, че в контекста на позиционирането на България в Европейския съюз и световната общност нашето изследване е изключително навременно и необходимо. То ще покаже по неоспорим начин, че българското просветно, научно и културно дело още преди 150 години се развива в тесни връзки и синхрон с аналогични европейски процеси, дори в условия на все още липсваща държавна независимост. Считаме също, че личността и делото на д-р Петър Берон са общоевропейско достояние и могат да дадат тласък, а защо не и име, на кроскултурни европейски изследователски и развойни програми, подобно на „Грюндвиг” или „Коменски”. От друга страна, изследването на диахронията и синхронията на целия разклонен Беронов род, ще разкрие много ценни аспекти и контексти за различни исторически процеси и социални кръгове в България в период около 200 години, част от които са все още напълно неизвестни и неизучени.

​

2. Състояние на изследванията по проблема

Повечето изследователи на д-р Петър Берон се фокусират основно върху Рибния буквар: Васил Пундев, Марко Балабанов, Вера Павлова, Татяна Киркова, Минко Гечев, Гено Киров, Агоп Орманджиян, Жечо Атанасов, Ст. Чилингиров. По-цялостни трудове върху  живота и творчеството на д-р Петър Берон имат Беню Цонев, Анани Стойнев, Кирил Топалов, Никола Калицин, М.Гечев, Б.Йоцов, Г.Грозев и др. Значителна роля при изследването на творчеството на д-р Петър Берон имат Михаил и Нели Бъчварови (Н. Бъчварова, М.Бъчваров, „Д-р Петър Берон - Живот и дело”, С.,1993). На живота и делото на д-р П. Берон са посветени два специални сборника: Сборник по случай стогодишнината на Рибния буквар (1925); Сборник „Петър Берон. Изследвания и материали” (1962). Като важни издания трябва да споменем също: „Д-р Петър Берон. По материали от архива на д-р Васил Бакърджиев” (1999), и изданието на Бероновата “Славянска философия” в поредицата “Българска философия и култура” (2000, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”). Това последното издание поставя едно важно начало - да се издава Бероновото научно наследство, като в предговора А. Стойнев изказва своята надежда, цялото наследство на д-р Петър Берон един ден да има академично издание – с фототипно възпроизведен текст, паралелен превод на съвременен български език, със съответния научен апарат и пояснения (такъв проект не е реализиран и до днес). Делото на д-р Петър Берон е изследвано и от редица чуждестранни учени. Жак Фоайе (Франция) го счита за един от създателите на новобългарския език; Б. Кедров (Русия) го смята за виден естествоизпитател и го поставя редом с Огюст Конт в опитите им за класификация на науката; Георги Гачев (Русия) в книгата си „Ускореното развитие на литературата” извежда понятие “комплексът на Берон”, сравнявайки го с Б.Франклин и М.Ломоносов; Й.Кожокару (Румъния) е изследвал живота и дейността на учения в Румъния; проф.Зденек Урбан (Чехия) прави паралел между Ян Амос Коменски и д-р Петър Берон като автори на дидактически системи и педагогически принципи. Всички тези изследвания обаче са фрагментарни и не обхващат цялостното творчество на д-р Петър Берон.

За другите представители на Бероновия род изследванията и публикациите са далеч по-оскъдни. За Васил Берон по-сериозни изследвания имат Илия Мусаков и А. Андреев; също така през 1990 г. Издателството на БАН издаде сборник, посветен на Васил Берон, в който участват М.и Н.Бъчварови, П.Нейков, Б.Дянков, М.Табаков, Л.Латев, Е.Данков, Д.Цацов, Н.Димитрова, Р.Данкова, П.Борисевич, Б.Пейчев, В.Николова и др. За Богомил Берон има изследвания и публикации от медици, които са извън контекста на Бероновата традиция. Самите опити за построяване на родословно дърво на рода не са достатъчно пълни; най-пълният досега материал е събран от внучката на Васил Берон - Севдалина Аршинкова, но и той не обхваща в достатъчна степен новите поколения.

В този контекст може да се обобщи, че:

• Животът и делото на д-р Петър Берон не са изследвани в достатъчна степен. Няма категорична яснота дори за годината му на раждане, дори за името на неговия баща. Не са проучени отделните аспекти от разностранната му дейност – преподавателска, изследователска, дарителска, предприемаческа, нито неговите социални и културни контакти в различните страни, където е живял и работил, нито влиянията му върху други автори, мислители, практики в България и в други страни.   

• Научната работа върху творчеството на д-р Петър Берон все още не е започната. По-голямата част от трудовете му не са преведени и издадени на български език, няма цялостна библиография нито на неговото творчество, нито за него. 

Цялостно изследване на Бероновия род и приносите му за научното, културното и духовното развитие на България и интеграцията на България в световния научен и културен контекст досега не е нито започнато, нито заявено.

​

Идеята и разработката на проекта е на проф. дфн Мартин Табаков, който също принадлежи към рода Берон. Той е и ръководител на проекта в първата му фаза. Във втората фаза ръководител на проекта е доц. д-р Кристиян Енчев. 

​

​

​

​

​